20.06.2006 г., 12:03

Утро

1.2K 0 4

 

Денят започва със слънчевия лъч

Отварям очи и чувам нейде глъч.

Прозорецът отворен е и виждам аз простора.

Как весело играят децата, там, на двора.

Петлите кукуригат, птичките летят,

небето нежно се простира и окрасява денят.

Пойните чучулиги силно чуруликат.

Бягат и се гонят, бавно се настигат.

Слънчев ден и весел празник,

от изгрев слънце, чак до заник.

Полюшват се житата във полето,

нейде тихо се чува плачът на детето...

Весело затананиквам си чудна песен.

Спомням си за отминалата есен...

Тихо и кротко си гледам деня,

преди да е настъпила вечерта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...