1 ene 2021, 20:02

Утро...

  Poesía » Otra
336 0 0

 

Утро...

 

Вият вън в среднощни во́пли

Северните ветрове́...

... но във стаята е топло –

пия първото кафе́...

 

Ти́ха музика се носи –

в безтегловност съм сега...

С ранобудните въпроси –

все:далече от брега“...

 

И́нтуи́ция навярно

ги насочва към целта –

що́то мамят ги коварно

бреговете им в мъгла...

 

... но в уютната си стая  

с аромата на страстта –

аз и в утрото желая:

сънищата от нощта...

 

С ма́лко и да ме обзе́ме

тих томителен копнеж,

а душата ми – да стене

неразбрана от стремеж...

 

... А́ла вън развиделява –

утрото минава в ден,

ритъмът се ускорява:

с гравитацията в плен...

 

01.01.2021.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...