Утро...

Утро...

Вият вън в среднощни во́пли

Северните ветрове́...

... но във стаята е топло –

пия първото кафе́...

Ти́ха музика се носи –

в безтегловност съм сега...

С ранобудните въпроси –

все: „далече от брега“...

И́нтуи́ция навярно

ги насочва към целта –

що́то мамят ги коварно

бреговете им в мъгла...

... но в уютната си стая  

с аромата на страстта –

аз и в утрото желая:

сънищата от нощта...

С ма́лко и да ме обзе́ме

тих томителен копнеж,

а душата ми – да стене

неразбрана от стремеж...

... А́ла вън развиделява –

утрото минава в ден,

ритъмът се ускорява:

с гравитацията в плен...

01.01.2021.