Утро...
335
0
0
Утро...
Вият вън в среднощни во́пли
Северните ветрове́...
... но във стаята е топло –
пия първото кафе́...
Ти́ха музика се носи –
в безтегловност съм сега...
С ранобудните въпроси –
все: „далече от брега“...
И́нтуи́ция навярно
ги насочва към целта –
що́то мамят ги коварно
бреговете им в мъгла...
... но в уютната си стая
с аромата на страстта –
аз и в утрото желая:
сънищата от нощта...
С ма́лко и да ме обзе́ме
тих томителен копнеж,
а душата ми – да стене
неразбрана от стремеж...
... А́ла вън развиделява –
утрото минава в ден,
ритъмът се ускорява:
с гравитацията в плен...
01.01.2021.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
