8 feb 2008, 14:07
Утро
Неначенат ден. Незавършен стих.
Игра на сенки - дим последен.
Светлината ражда се, умира
във ведрината - на утрото смеха
тихо ромоли, сенките се пръсват,
залезът все спи.
И животът блед и ясен
расте
с шепота на дните на едно дете,
чийто свят прекрасен
като морски сън се пени
и гали пристана с лъчи.
А зад клепките слепени
на мъртвите очи
утрото мълчи, мълчи.
Игра на сенки - дим последен.
Светлината ражда се, умира
във ведрината - на утрото смеха
тихо ромоли, сенките се пръсват,
залезът все спи.
И животът блед и ясен
расте
с шепота на дните на едно дете,
чийто свят прекрасен
като морски сън се пени
и гали пристана с лъчи.
А зад клепките слепени
на мъртвите очи
утрото мълчи, мълчи.
© Серафим Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Почувствах нещо зловещо в този стих... Заболя ме...
-
Чудесно казано и написано.
с обич, Серафим. -
"А зад клепките слепени
на мъртвите очи
утрото мълчи, мълчи."
Философия! -
Харесва ми стиха ти!
Добре дошъл!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрав!!!