Feb 8, 2008, 2:07 PM

Утро

  Poetry » Other
703 0 5
Неначенат ден. Незавършен стих.
Игра на сенки - дим последен.

Светлината ражда се, умира
във ведрината - на утрото смеха
тихо ромоли, сенките се пръсват,
залезът все спи.

И животът блед и ясен
расте
с шепота на дните на едно дете,
чийто свят прекрасен

като морски сън се пени
и гали пристана с лъчи.
А зад клепките слепени
на мъртвите очи
утрото мълчи, мълчи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....