Feb 8, 2008, 2:07 PM

Утро

  Poetry » Other
698 0 5
Неначенат ден. Незавършен стих.
Игра на сенки - дим последен.

Светлината ражда се, умира
във ведрината - на утрото смеха
тихо ромоли, сенките се пръсват,
залезът все спи.

И животът блед и ясен
расте
с шепота на дните на едно дете,
чийто свят прекрасен

като морски сън се пени
и гали пристана с лъчи.
А зад клепките слепени
на мъртвите очи
утрото мълчи, мълчи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...