9 abr 2012, 12:16

Утро

  Poesía
752 0 0

Събуди се светът

и аз със него протягам

                сънено ръце.

Тих ветрец в ухото ми шепне

- "Добро утро! Здравей, мило дете!"

Тополата ми маха

със зелените си вейки,

а ручеят се пени с весел смях

и славеят на клонката люлей се,

кат извива кръшен глас.

Слънцето протяга топли длани

и ме гали по косите.

Зайче слънчево подскочи 

и ми светна във очите.

Утро слънчево, прекрасно.

Утро, пълно с топлина.

Ах, как искам да си вечно,

вечно, както в песента!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...