9 abr 2012, 12:16

Утро

  Poesía
756 0 0

Събуди се светът

и аз със него протягам

                сънено ръце.

Тих ветрец в ухото ми шепне

- "Добро утро! Здравей, мило дете!"

Тополата ми маха

със зелените си вейки,

а ручеят се пени с весел смях

и славеят на клонката люлей се,

кат извива кръшен глас.

Слънцето протяга топли длани

и ме гали по косите.

Зайче слънчево подскочи 

и ми светна във очите.

Утро слънчево, прекрасно.

Утро, пълно с топлина.

Ах, как искам да си вечно,

вечно, както в песента!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....