9.04.2012 г., 12:16

Утро

748 0 0

Събуди се светът

и аз със него протягам

                сънено ръце.

Тих ветрец в ухото ми шепне

- "Добро утро! Здравей, мило дете!"

Тополата ми маха

със зелените си вейки,

а ручеят се пени с весел смях

и славеят на клонката люлей се,

кат извива кръшен глас.

Слънцето протяга топли длани

и ме гали по косите.

Зайче слънчево подскочи 

и ми светна във очите.

Утро слънчево, прекрасно.

Утро, пълно с топлина.

Ах, как искам да си вечно,

вечно, както в песента!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...