Apr 9, 2012, 12:16 PM

Утро

  Poetry
754 0 0

Събуди се светът

и аз със него протягам

                сънено ръце.

Тих ветрец в ухото ми шепне

- "Добро утро! Здравей, мило дете!"

Тополата ми маха

със зелените си вейки,

а ручеят се пени с весел смях

и славеят на клонката люлей се,

кат извива кръшен глас.

Слънцето протяга топли длани

и ме гали по косите.

Зайче слънчево подскочи 

и ми светна във очите.

Утро слънчево, прекрасно.

Утро, пълно с топлина.

Ах, как искам да си вечно,

вечно, както в песента!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...