20 may 2009, 6:43

Утро (на една лигла) 

  Poesía » Filosófica
571 0 7

 

 

 

 

 

съмва се

в тунелите

на нишката

на някакво доверие

изстинало

в основата

на мрачната си същност

в отчаяните

нокти на бездарието

светът затихва

оцеляващ

с чужди патерици

с мисли

може би и с чувства

от тотална разпродажба

като няма свои

да запълни

болната си празнота

а нишката

била е зверски тънка

плува тежко

безсимптомно

по течението

на вените

където възлите

са стиснати

до болка

в шепите горещи

на вселената

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Абсолютно перфектно ще е и с пунктуацията!

    Поздрав, Христова!
  • в отчаяните

    нокти на бездарието

    светът затихва

    оцеляващ

    Нямаш си и представа как ме хвана на вълна с този стих. Поздравления, Герда! Ваше Благородие
  • Дълбочина и сила!
    Поздрави!
  • "по течението

    на вените

    където възлите

    са стиснати

    до болка

    в шепите горещи

    на вселената"
    каквото и да кажа ще е малко...
    !!!
  • С Elpida!
  • !!!
    Много силно!
  • Вярваш ли ми, че докато четях не дишах...?!

    Момиче... силно пишеш, докосващо!
Propuestas
: ??:??