May 20, 2009, 6:43 AM
Утро (на една лигла)
съмва се
в тунелите
на нишката
на някакво доверие
изстинало
в основата
на мрачната си същност
в отчаяните
нокти на бездарието
светът затихва
оцеляващ
с чужди патерици
с мисли
може би и с чувства
от тотална разпродажба
като няма свои
да запълни
болната си празнота
а нишката
била е зверски тънка
плува тежко
безсимптомно
по течението
на вените
където възлите
са стиснати
до болка
в шепите горещи
на вселената
© Геновева Христова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
в отчаяните
нокти на бездарието
светът затихва
оцеляващ
Нямаш си и представа как ме хвана на вълна с този стих. Поздравления, Герда! Ваше Благородие -
Дълбочина и сила!
Поздрави! -
"по течението
на вените
където възлите
са стиснати
до болка
в шепите горещи
на вселената"
каквото и да кажа ще е малко...
!!! -
С Elpida!
-
!!!
Много силно! -
Вярваш ли ми, че докато четях не дишах...?!
Момиче... силно пишеш, докосващо!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав, Христова!