Утро (на една лигла)
съмва се
в тунелите
на нишката
на някакво доверие
изстинало
в основата
на мрачната си същност
в отчаяните
нокти на бездарието
светът затихва
оцеляващ
с чужди патерици
с мисли
може би и с чувства
от тотална разпродажба
като няма свои
да запълни
болната си празнота
а нишката
била е зверски тънка
плува тежко
безсимптомно
по течението
на вените
където възлите
са стиснати
до болка
в шепите горещи
на вселената
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены
