Утро (на една лигла)
съмва се
в тунелите
на нишката
на някакво доверие
изстинало
в основата
на мрачната си същност
в отчаяните
нокти на бездарието
светът затихва
оцеляващ
с чужди патерици
с мисли
може би и с чувства
от тотална разпродажба
като няма свои
да запълни
болната си празнота
а нишката
била е зверски тънка
плува тежко
безсимптомно
по течението
на вените
където възлите
са стиснати
до болка
в шепите горещи
на вселената
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
