dodic (Деян Димитров)
266 1705
24 abr 2008, 12:37

Утро с вкус на самота 

  Poesía
867 0 24
 

 

Утрото ме стигна уморен.

Боляха от сънуване очите.

Аз имах те. Усмихната. До мен.

А после те прогониха петлите.

Отиде си с тръпчивия ми вкус

отмит от билковата, зъбна паста.

Разми те сутрешният душ

и чашата кафе на масата.

 

Остъргах те от хрупкавия хляб

с препечени страни - до черно.

Без тебе хапките болят.

Ножът се превърна във неверник.

Поряза ме. Изпсувах го. Кървя.

В червено давя бялата салфетка.

Тежко е, но трябва да вървя.

Животът още дава ми пътека.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??