24.04.2008 г., 12:37 ч.

Утро с вкус на самота 

  Поезия
5.0 / 14
988 0 24
Утрото ме стигна уморен.
Боляха от сънуване очите.
Аз имах те. Усмихната. До мен.
А после те прогониха петлите.
Отиде си с тръпчивия ми вкус
отмит от билковата, зъбна паста.
Разми те сутрешният душ
и чашата кафе на масата.
Остъргах те от хрупкавия хляб
с препечени страни - до черно.
Без тебе хапките болят.
Ножът се превърна във неверник. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Предложения
  • Отвори си прозореца, Господи! Само миг се поспри и послушай... Изгорихме последните мостове. А в душ...
  • На дъщеря ми Радина Една любов умира... Наранена, цяла в кърви... Прободе я рапирата на думите. Една...
  • Уж е същият път. Като сребърна змия, криволичеща, се извива снагата му тясна, завой след завой. С пл...

Още произведения »