Утро с вкус на самота
Утрото ме стигна уморен.
Боляха от сънуване очите.
Аз имах те. Усмихната. До мен.
А после те прогониха петлите.
Отиде си с тръпчивия ми вкус
отмит от билковата, зъбна паста.
Разми те сутрешният душ
и чашата кафе на масата.
Остъргах те от хрупкавия хляб
с препечени страни - до черно.
Без тебе хапките болят.
Ножът се превърна във неверник.
Поряза ме. Изпсувах го. Кървя.
В червено давя бялата салфетка.
Тежко е, но трябва да вървя.
Животът още дава ми пътека.
© Деян Димитров All rights reserved.
!
