2 jun 2019, 15:33

Утро в гората

900 0 2

Зайко подскача в близката гора,

ето ме и мене,

ставам аз сега!

Хитрата лисица с опашка свита,

и тя горделиво вдигна главата.

Кафявата меца вече се събуди,

и бавно-бавно отиде мечетата да буди.

Есента дойде и крушки трябва

за мечетата да събере.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Никак не ми е приятно, че трябва да го извадя от конкурсната част, защото е хубаво. "Изискването е да има сюжет, приказни герои, диалог и поука. Разбира се, добротата побеждава." Освен, че не е приказка в рима, липсва диалог и поука.
  • Хубаво стихче, но не е приказка в рими!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...