2 июн. 2019 г., 15:33

Утро в гората

902 0 2

Зайко подскача в близката гора,

ето ме и мене,

ставам аз сега!

Хитрата лисица с опашка свита,

и тя горделиво вдигна главата.

Кафявата меца вече се събуди,

и бавно-бавно отиде мечетата да буди.

Есента дойде и крушки трябва

за мечетата да събере.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Никак не ми е приятно, че трябва да го извадя от конкурсната част, защото е хубаво. "Изискването е да има сюжет, приказни герои, диалог и поука. Разбира се, добротата побеждава." Освен, че не е приказка в рима, липсва диалог и поука.
  • Хубаво стихче, но не е приказка в рими!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...