2 июн. 2019 г., 15:33

Утро в гората

899 0 2

Зайко подскача в близката гора,

ето ме и мене,

ставам аз сега!

Хитрата лисица с опашка свита,

и тя горделиво вдигна главата.

Кафявата меца вече се събуди,

и бавно-бавно отиде мечетата да буди.

Есента дойде и крушки трябва

за мечетата да събере.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Никак не ми е приятно, че трябва да го извадя от конкурсната част, защото е хубаво. "Изискването е да има сюжет, приказни герои, диалог и поука. Разбира се, добротата побеждава." Освен, че не е приказка в рима, липсва диалог и поука.
  • Хубаво стихче, но не е приказка в рими!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...