2.06.2019 г., 15:33

Утро в гората

896 0 2

Зайко подскача в близката гора,

ето ме и мене,

ставам аз сега!

Хитрата лисица с опашка свита,

и тя горделиво вдигна главата.

Кафявата меца вече се събуди,

и бавно-бавно отиде мечетата да буди.

Есента дойде и крушки трябва

за мечетата да събере.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никак не ми е приятно, че трябва да го извадя от конкурсната част, защото е хубаво. "Изискването е да има сюжет, приказни герои, диалог и поука. Разбира се, добротата побеждава." Освен, че не е приказка в рима, липсва диалог и поука.
  • Хубаво стихче, но не е приказка в рими!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...