22 nov 2010, 15:32

В багрите си тъжни...

Poesía » Versos blancos

3.5K 0 62

пожълтяха

                   последно и върбитe
                   в багрите си тъжни
                  миговете светли
                  приютили

                   ненаситно

                   с дъх леден мъглата
                  спомените стари
                  и сенките мили
                   поглъща

                   изплъзва се

                   през дните ни времето
                 тихо и незримо
                   и с болката нейде
                   се губи

                   и само...
                   ромонът чист на реката
                   напомня ни кротко
                   за онова що някога

било е...

http://www.youtube.com/watch?v=ZQUombQpK8Y

МУЗИКА >>> Udazken Koloretan

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

tanyavd (Татяна Борисова)

Толкова покой и лекота....като пречистване са стиховете ти.

2011-01-04T22:46:08+02:00
purpleinrock (Даниел Авдала)

"Онова, що някога е било" не може за жалост никога да се върне. Времето ни се "изплъзва" и не можем да го спрем, остава само споменът. Прекрасно стихотворение! Поздрави и ЧНГ!

2011-01-02T22:09:14+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Красотата е несъизмерима!!! Прекрасно тръпчиво докосване до един друг свят...
Благодаря ти, Маги!!!

2010-12-15T20:02:53+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

трогнахте ме...с обич, за всички.

2010-12-15T19:53:07+02:00
Aneta_kz (Анета)

,,изплъзва се времето
някак тихо
през дните ни
и с болката нейде
потъва''

А върбите тихо заплакаха... в жълто

!!!

2010-11-30T12:40:06+02:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0