22 nov 2010, 15:32

В багрите си тъжни...

Poesía » Versos blancos

3.5K 0 62

пожълтяха

                   последно и върбитe
                   в багрите си тъжни
                  миговете светли
                  приютили

                   ненаситно

                   с дъх леден мъглата
                  спомените стари
                  и сенките мили
                   поглъща

                   изплъзва се

                   през дните ни времето
                 тихо и незримо
                   и с болката нейде
                   се губи

                   и само...
                   ромонът чист на реката
                   напомня ни кротко
                   за онова що някога

било е...

http://www.youtube.com/watch?v=ZQUombQpK8Y

МУЗИКА >>> Udazken Koloretan

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

tanyavd (Татяна Борисова)

Толкова покой и лекота....като пречистване са стиховете ти.

2011-01-04T22:46:08+02:00
purpleinrock (Даниел Авдала)

"Онова, що някога е било" не може за жалост никога да се върне. Времето ни се "изплъзва" и не можем да го спрем, остава само споменът. Прекрасно стихотворение! Поздрави и ЧНГ!

2011-01-02T22:09:14+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Красотата е несъизмерима!!! Прекрасно тръпчиво докосване до един друг свят...
Благодаря ти, Маги!!!

2010-12-15T20:02:53+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

трогнахте ме...с обич, за всички.

2010-12-15T19:53:07+02:00
Aneta_kz (Анета)

,,изплъзва се времето
някак тихо
през дните ни
и с болката нейде
потъва''

А върбите тихо заплакаха... в жълто

!!!

2010-11-30T12:40:06+02:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0