22 nov 2010, 15:32

В багрите си тъжни...

Poesía » Versos blancos

3.5K 0 62

пожълтяха

                   последно и върбитe
                   в багрите си тъжни
                  миговете светли
                  приютили

                   ненаситно

                   с дъх леден мъглата
                  спомените стари
                  и сенките мили
                   поглъща

                   изплъзва се

                   през дните ни времето
                 тихо и незримо
                   и с болката нейде
                   се губи

                   и само...
                   ромонът чист на реката
                   напомня ни кротко
                   за онова що някога

било е...

http://www.youtube.com/watch?v=ZQUombQpK8Y

МУЗИКА >>> Udazken Koloretan

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

tanyavd (Татяна Борисова)

Толкова покой и лекота....като пречистване са стиховете ти.

2011-01-04T22:46:08+02:00
purpleinrock (Даниел Авдала)

"Онова, що някога е било" не може за жалост никога да се върне. Времето ни се "изплъзва" и не можем да го спрем, остава само споменът. Прекрасно стихотворение! Поздрави и ЧНГ!

2011-01-02T22:09:14+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Красотата е несъизмерима!!! Прекрасно тръпчиво докосване до един друг свят...
Благодаря ти, Маги!!!

2010-12-15T20:02:53+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

трогнахте ме...с обич, за всички.

2010-12-15T19:53:07+02:00
Aneta_kz (Анета)

,,изплъзва се времето
някак тихо
през дните ни
и с болката нейде
потъва''

А върбите тихо заплакаха... в жълто

!!!

2010-11-30T12:40:06+02:00

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0