22 нояб. 2010 г., 15:32

В багрите си тъжни...

Поэзия » Белые стихи

3.5K 0 62

пожълтяха

                   последно и върбитe
                   в багрите си тъжни
                  миговете светли
                  приютили

                   ненаситно

                   с дъх леден мъглата
                  спомените стари
                  и сенките мили
                   поглъща

                   изплъзва се

                   през дните ни времето
                 тихо и незримо
                   и с болката нейде
                   се губи

                   и само...
                   ромонът чист на реката
                   напомня ни кротко
                   за онова що някога

било е...

http://www.youtube.com/watch?v=ZQUombQpK8Y

МУЗИКА >>> Udazken Koloretan

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

tanyavd (Татяна Борисова)

Толкова покой и лекота....като пречистване са стиховете ти.

2011-01-04T22:46:08+02:00
purpleinrock (Даниел Авдала)

"Онова, що някога е било" не може за жалост никога да се върне. Времето ни се "изплъзва" и не можем да го спрем, остава само споменът. Прекрасно стихотворение! Поздрави и ЧНГ!

2011-01-02T22:09:14+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Красотата е несъизмерима!!! Прекрасно тръпчиво докосване до един друг свят...
Благодаря ти, Маги!!!

2010-12-15T20:02:53+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

трогнахте ме...с обич, за всички.

2010-12-15T19:53:07+02:00
Aneta_kz (Анета)

,,изплъзва се времето
някак тихо
през дните ни
и с болката нейде
потъва''

А върбите тихо заплакаха... в жълто

!!!

2010-11-30T12:40:06+02:00