пожълтяха
последно и върбитe
в багрите си тъжни
миговете светли
приютили
ненаситно
с дъх леден мъглата
спомените стари
и сенките мили
поглъща
изплъзва се
през дните ни времето
тихо и незримо
и с болката нейде
се губи
и само...
ромонът чист на реката
напомня ни кротко
за онова що някога
било е...
http://www.youtube.com/watch?v=ZQUombQpK8Y
МУЗИКА >>> Udazken Koloretan
© Магдалена Костадинова Всички права запазени