koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
21 feb 2017, 13:04

В белотата 

  Poesía » Otra
251 1 6

Навън е сняг и бяло е, и бяло...

Под преспите полето тихо спи.

Покрито е със бяло одеяло.

Небето, Боже, слънцето изпи.

 

И в мен- в душата- бяла пряспа има.

И в мен кръвта ми вече побеля.

Налегна ме и мене бяла зима...

Гласът пресипна и надебеля.

 

Сърцето с бяла мъка е залято

и мръзне вече мъжката ми кръв.

Сънувам вечер жарещото лято

и се събуждам всяка сутрин пръв.

 

И чакам слънцето да ме огрее,

и този сняг във мен да се стопи.

Навънка пролетта да се засмее

и всяко стръкче да се разцъфти.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??