koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
Feb 21, 2017, 1:04 PM

В белотата 

  Poetry » Other
215 1 6

Навън е сняг и бяло е, и бяло...

Под преспите полето тихо спи.

Покрито е със бяло одеяло.

Небето, Боже, слънцето изпи.

 

И в мен- в душата- бяла пряспа има.

И в мен кръвта ми вече побеля.

Налегна ме и мене бяла зима...

Гласът пресипна и надебеля.

 

Сърцето с бяла мъка е залято

и мръзне вече мъжката ми кръв.

Сънувам вечер жарещото лято

и се събуждам всяка сутрин пръв.

 

И чакам слънцето да ме огрее,

и този сняг във мен да се стопи.

Навънка пролетта да се засмее

и всяко стръкче да се разцъфти.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??