24 sept 2011, 19:50

В бъдеще време

845 1 8

Ще те преболедувам като болест.

Ще те изтрия като грешен ред.

Ще те отричам като орис.

Ще се стопиш във мене като лед.

Ще те забравя като непотребна

и вече остаряла книга.

Ще те отхвърля като дребна,

ненужна никому интрига.

Ще те преглътна. И забравя.

Дори ще си спестя сарказма.

След теб дори не ми остана

изкуството да бъда празна.

Ще дишам. Ще обичам. Ще живея.

Сърцето ми ще прекърви.

Но как ли ще ме преживееш,

щом спре за теб да ме боли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може би си страдала много.Затова е начина този да забравиш за болката като го заклеймиш в стих
  • batstefko1 - благодаря!
    Както и на всички други!
  • Нямам представа защо не са ми пуснали коментара...А дори Ви написах стихове,повлияни от чувството в стихотворението Ви.Но до приемем,че първия ми коментар означава "нямам думи!"Наистина е хубаво стихотворението Ви!Браво!Комплименти!
  • Хареса ми!!!
  • Много ми хареса!
    Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...