24 sept 2011, 19:50

В бъдеще време

841 1 8

Ще те преболедувам като болест.

Ще те изтрия като грешен ред.

Ще те отричам като орис.

Ще се стопиш във мене като лед.

Ще те забравя като непотребна

и вече остаряла книга.

Ще те отхвърля като дребна,

ненужна никому интрига.

Ще те преглътна. И забравя.

Дори ще си спестя сарказма.

След теб дори не ми остана

изкуството да бъда празна.

Ще дишам. Ще обичам. Ще живея.

Сърцето ми ще прекърви.

Но как ли ще ме преживееш,

щом спре за теб да ме боли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може би си страдала много.Затова е начина този да забравиш за болката като го заклеймиш в стих
  • batstefko1 - благодаря!
    Както и на всички други!
  • Нямам представа защо не са ми пуснали коментара...А дори Ви написах стихове,повлияни от чувството в стихотворението Ви.Но до приемем,че първия ми коментар означава "нямам думи!"Наистина е хубаво стихотворението Ви!Браво!Комплименти!
  • Хареса ми!!!
  • Много ми хареса!
    Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...