Ще те преболедувам като болест.
Ще те изтрия като грешен ред.
Ще те отричам като орис.
Ще се стопиш във мене като лед.
Ще те забравя като непотребна
и вече остаряла книга.
Ще те отхвърля като дребна,
ненужна никому интрига.
Ще те преглътна. И забравя.
Дори ще си спестя сарказма.
След теб дори не ми остана
изкуството да бъда празна.
Ще дишам. Ще обичам. Ще живея.
Сърцето ми ще прекърви.
Но как ли ще ме преживееш,
щом спре за теб да ме боли?
© Мариета Караджова Todos los derechos reservados