24 сент. 2011 г., 19:50

В бъдеще време

843 1 8

Ще те преболедувам като болест.

Ще те изтрия като грешен ред.

Ще те отричам като орис.

Ще се стопиш във мене като лед.

Ще те забравя като непотребна

и вече остаряла книга.

Ще те отхвърля като дребна,

ненужна никому интрига.

Ще те преглътна. И забравя.

Дори ще си спестя сарказма.

След теб дори не ми остана

изкуството да бъда празна.

Ще дишам. Ще обичам. Ще живея.

Сърцето ми ще прекърви.

Но как ли ще ме преживееш,

щом спре за теб да ме боли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Караджова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Може би си страдала много.Затова е начина този да забравиш за болката като го заклеймиш в стих
  • batstefko1 - благодаря!
    Както и на всички други!
  • Нямам представа защо не са ми пуснали коментара...А дори Ви написах стихове,повлияни от чувството в стихотворението Ви.Но до приемем,че първия ми коментар означава "нямам думи!"Наистина е хубаво стихотворението Ви!Браво!Комплименти!
  • Хареса ми!!!
  • Много ми хареса!
    Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...