24.09.2011 г., 19:50

В бъдеще време

839 1 8

Ще те преболедувам като болест.

Ще те изтрия като грешен ред.

Ще те отричам като орис.

Ще се стопиш във мене като лед.

Ще те забравя като непотребна

и вече остаряла книга.

Ще те отхвърля като дребна,

ненужна никому интрига.

Ще те преглътна. И забравя.

Дори ще си спестя сарказма.

След теб дори не ми остана

изкуството да бъда празна.

Ще дишам. Ще обичам. Ще живея.

Сърцето ми ще прекърви.

Но как ли ще ме преживееш,

щом спре за теб да ме боли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би си страдала много.Затова е начина този да забравиш за болката като го заклеймиш в стих
  • batstefko1 - благодаря!
    Както и на всички други!
  • Нямам представа защо не са ми пуснали коментара...А дори Ви написах стихове,повлияни от чувството в стихотворението Ви.Но до приемем,че първия ми коментар означава "нямам думи!"Наистина е хубаво стихотворението Ви!Браво!Комплименти!
  • Хареса ми!!!
  • Много ми хареса!
    Поздрав!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...