Sep 24, 2011, 7:50 PM

В бъдеще време 

  Poetry » Love
666 1 8

Ще те преболедувам като болест.

Ще те изтрия като грешен ред.

Ще те отричам като орис.

Ще се стопиш във мене като лед.

Ще те забравя като непотребна

и вече остаряла книга.

Ще те отхвърля като дребна,

ненужна никому интрига.

Ще те преглътна. И забравя.

Дори ще си спестя сарказма.

След теб дори не ми остана

изкуството да бъда празна.

Ще дишам. Ще обичам. Ще живея.

Сърцето ми ще прекърви.

Но как ли ще ме преживееш,

щом спре за теб да ме боли?

© Мариета Караджова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Може би си страдала много.Затова е начина този да забравиш за болката като го заклеймиш в стих
  • batstefko1 - благодаря!
    Както и на всички други!
  • Нямам представа защо не са ми пуснали коментара...А дори Ви написах стихове,повлияни от чувството в стихотворението Ви.Но до приемем,че първия ми коментар означава "нямам думи!"Наистина е хубаво стихотворението Ви!Браво!Комплименти!
  • Хареса ми!!!
  • Много ми хареса!
    Поздрав!
  • Много лесно! Тия дето се мислят за незабравими, най-бърже угасват и най-лесно се забравят!!! Самомнението за голямо собсвено аз винаги изиграва лоша шега! Прелетници - тъй им викам аз - хора за по един сезон! Туй то. Зем.
  • !...
Random works
: ??:??