18 feb 2007, 9:49

.... в черната яма под мен

  Poesía
893 0 11
"Сбогом на всички"
         Сириус

Утрин
тиха, мъглива... студена
с лопата копая в пръста.
Ридание разкъсва нощта.
а душата отново мълчи.
Очите давят се в черни сълзи...
погребващи стихове
... в черната яма под мен.

Клоните грачат в гората,
скърцат и вият на глухо,
озлобени и гневни.
Ръцете треперят от студ,
изподрани от хорската злоба.
Очите слепи, превърнати в шепи,
сълзите събират и пускат
... в черната яма под мен.

Последен стих,
към гърдите с ярост притискам,
ямата го иска, жадна... озверяла.
Падам ли...
дали това е кръвта... по ръцете?...
Няма да пусна листа пожълтял...
а сам  в саможертва ще рухна,
... в черната яма под мен.

Последна дума... излишна,
споделена и от надежда
разполовена... Утрин?

Заглъхна света, погълнат
... в черната яма под мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...