18 февр. 2007 г., 09:49

.... в черната яма под мен

895 0 11
"Сбогом на всички"
         Сириус

Утрин
тиха, мъглива... студена
с лопата копая в пръста.
Ридание разкъсва нощта.
а душата отново мълчи.
Очите давят се в черни сълзи...
погребващи стихове
... в черната яма под мен.

Клоните грачат в гората,
скърцат и вият на глухо,
озлобени и гневни.
Ръцете треперят от студ,
изподрани от хорската злоба.
Очите слепи, превърнати в шепи,
сълзите събират и пускат
... в черната яма под мен.

Последен стих,
към гърдите с ярост притискам,
ямата го иска, жадна... озверяла.
Падам ли...
дали това е кръвта... по ръцете?...
Няма да пусна листа пожълтял...
а сам  в саможертва ще рухна,
... в черната яма под мен.

Последна дума... излишна,
споделена и от надежда
разполовена... Утрин?

Заглъхна света, погълнат
... в черната яма под мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...