.... в черната яма под мен
Сириус
Утрин
тиха, мъглива... студена
с лопата копая в пръста.
Ридание разкъсва нощта.
а душата отново мълчи.
Очите давят се в черни сълзи...
погребващи стихове
... в черната яма под мен.
Клоните грачат в гората,
скърцат и вият на глухо,
озлобени и гневни.
Ръцете треперят от студ,
изподрани от хорската злоба.
Очите слепи, превърнати в шепи,
сълзите събират и пускат
... в черната яма под мен.
Последен стих,
към гърдите с ярост притискам,
ямата го иска, жадна... озверяла.
Падам ли...
дали това е кръвта... по ръцете?...
Няма да пусна листа пожълтял...
а сам в саможертва ще рухна,
... в черната яма под мен.
Последна дума... излишна,
споделена и от надежда
разполовена... Утрин?
Заглъхна света, погълнат
... в черната яма под мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
