Feb 18, 2007, 9:49 AM

.... в черната яма под мен

  Poetry
891 0 11
"Сбогом на всички"
         Сириус

Утрин
тиха, мъглива... студена
с лопата копая в пръста.
Ридание разкъсва нощта.
а душата отново мълчи.
Очите давят се в черни сълзи...
погребващи стихове
... в черната яма под мен.

Клоните грачат в гората,
скърцат и вият на глухо,
озлобени и гневни.
Ръцете треперят от студ,
изподрани от хорската злоба.
Очите слепи, превърнати в шепи,
сълзите събират и пускат
... в черната яма под мен.

Последен стих,
към гърдите с ярост притискам,
ямата го иска, жадна... озверяла.
Падам ли...
дали това е кръвта... по ръцете?...
Няма да пусна листа пожълтял...
а сам  в саможертва ще рухна,
... в черната яма под мен.

Последна дума... излишна,
споделена и от надежда
разполовена... Утрин?

Заглъхна света, погълнат
... в черната яма под мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...