Feb 18, 2007, 9:49 AM

.... в черната яма под мен

  Poetry
892 0 11
"Сбогом на всички"
         Сириус

Утрин
тиха, мъглива... студена
с лопата копая в пръста.
Ридание разкъсва нощта.
а душата отново мълчи.
Очите давят се в черни сълзи...
погребващи стихове
... в черната яма под мен.

Клоните грачат в гората,
скърцат и вият на глухо,
озлобени и гневни.
Ръцете треперят от студ,
изподрани от хорската злоба.
Очите слепи, превърнати в шепи,
сълзите събират и пускат
... в черната яма под мен.

Последен стих,
към гърдите с ярост притискам,
ямата го иска, жадна... озверяла.
Падам ли...
дали това е кръвта... по ръцете?...
Няма да пусна листа пожълтял...
а сам  в саможертва ще рухна,
... в черната яма под мен.

Последна дума... излишна,
споделена и от надежда
разполовена... Утрин?

Заглъхна света, погълнат
... в черната яма под мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...