20 ene 2007, 21:07

В далечината

  Poesía
800 0 3
Една сълза попива в сърцето.
Една мечта хоризонта изгаря.
Една ръка докосва лицето.
Една лъжа в душата се повтаря.

И днес през световете аз вървя,
с наведена глава,търсещ покой.
И днес сред спомени кървя,
търсещ свят,който да е мой.

Последната врата пред мене шепне.
Последния залез от мечти и светове.
Дали ръката ми към теб ще се протегне,
изгубил отдавна във болка своето лице.

Последния мост през световете е пред теб,
последната врата към света на тишината.
Но днес разбрах,че ще тръгна единствено със теб,
и ще сме двама неразделни,там.... в далечината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво!
    Поздрав!
  • Хубаво е когато намериш сродната душа.Браво за стихчето ти.
    Поздрави!!!
  • "Но днес разбрах,че ще тръгна единствено със теб,
    и ще сме двама неразделни,там.... в далечината."

    Много истинско написано!Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....