20.01.2007 г., 21:07 ч.

В далечината 

  Поезия
621 0 3
Една сълза попива в сърцето.
Една мечта хоризонта изгаря.
Една ръка докосва лицето.
Една лъжа в душата се повтаря.

И днес през световете аз вървя,
с наведена глава,търсещ покой.
И днес сред спомени кървя,
търсещ свят,който да е мой.

Последната врата пред мене шепне.
Последния залез от мечти и светове.
Дали ръката ми към теб ще се протегне,
изгубил отдавна във болка своето лице.

Последния мост през световете е пред теб,
последната врата към света на тишината.
Но днес разбрах,че ще тръгна единствено със теб,
и ще сме двама неразделни,там.... в далечината.

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво!
    Поздрав!
  • Хубаво е когато намериш сродната душа.Браво за стихчето ти.
    Поздрави!!!
  • "Но днес разбрах,че ще тръгна единствено със теб,
    и ще сме двама неразделни,там.... в далечината."

    Много истинско написано!Поздрави!
Предложения
: ??:??