20 янв. 2007 г., 21:07

В далечината

798 0 3
Една сълза попива в сърцето.
Една мечта хоризонта изгаря.
Една ръка докосва лицето.
Една лъжа в душата се повтаря.

И днес през световете аз вървя,
с наведена глава,търсещ покой.
И днес сред спомени кървя,
търсещ свят,който да е мой.

Последната врата пред мене шепне.
Последния залез от мечти и светове.
Дали ръката ми към теб ще се протегне,
изгубил отдавна във болка своето лице.

Последния мост през световете е пред теб,
последната врата към света на тишината.
Но днес разбрах,че ще тръгна единствено със теб,
и ще сме двама неразделни,там.... в далечината.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво!
    Поздрав!
  • Хубаво е когато намериш сродната душа.Браво за стихчето ти.
    Поздрави!!!
  • "Но днес разбрах,че ще тръгна единствено със теб,
    и ще сме двама неразделни,там.... в далечината."

    Много истинско написано!Поздрави!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...