2 jun 2010, 15:41

В деня на Ботев

  Poesía » Civil
1K 0 15

В ДЕНЯ НА БОТЕВ

Ще пее Балканът хайдушката песен

и сабя ще свива бунтовен венец,

и буря гръмовна от свода небесен

ще сипе безмилостен дъжд от свинец!

Блести като мълния гордото слово!

Взривява за подвиг сърца и души!

Разпалва звездите на времето ново,

веригите робски разкъсва, руши!

Каква ли е тази божествена сила,

която те кара на смърт да вървиш,

да търсиш за роба и хляб, и закрила,

народа от гибел и гнет да спасиш?!

И блика, и пее горещото чувство,

жарава разравя, клокочи и ври,

и с дивна магия на светло изкуство

далече разпръсква пламтящи искри!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радко Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!!!
  • Подкрепям те не само като родена и израсла в Ямбол,а и защото усетих, че перото ти е уверено и наистина пишеш стйностна поезия!!!
    Познаваме ли се, аз излязох от нашия град преди седем години и дойдох в София. Не може да не сме се виждали..!
  • Написано със страст
    и тонове емоционална отдаденост...
    Поздрави!
  • И това твое стихотворение блика направо от сърцето ти. А талатливото ти перо е отразило ботевския плам, родолюбивите ти чувства и прекло-нението на съвременния поет пред саможертвата на революционера и пред поетичния талант на великия българин.Поздрав и от мен!
  • Сърдечно благодаря на Жарава, Ангел, Мариан, Петя, Петя Кръстева, Красимир, Виктор, Недялка, Плами, Росица, Валентина, Магдалена - за вниманието към моето скромно творение. Бъдете все така жизнераостни и вдъхновени!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...