Jun 2, 2010, 3:41 PM

В деня на Ботев

  Poetry » Civic
1K 0 15

В ДЕНЯ НА БОТЕВ

Ще пее Балканът хайдушката песен

и сабя ще свива бунтовен венец,

и буря гръмовна от свода небесен

ще сипе безмилостен дъжд от свинец!

Блести като мълния гордото слово!

Взривява за подвиг сърца и души!

Разпалва звездите на времето ново,

веригите робски разкъсва, руши!

Каква ли е тази божествена сила,

която те кара на смърт да вървиш,

да търсиш за роба и хляб, и закрила,

народа от гибел и гнет да спасиш?!

И блика, и пее горещото чувство,

жарава разравя, клокочи и ври,

и с дивна магия на светло изкуство

далече разпръсква пламтящи искри!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радко Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!!!
  • Подкрепям те не само като родена и израсла в Ямбол,а и защото усетих, че перото ти е уверено и наистина пишеш стйностна поезия!!!
    Познаваме ли се, аз излязох от нашия град преди седем години и дойдох в София. Не може да не сме се виждали..!
  • Написано със страст
    и тонове емоционална отдаденост...
    Поздрави!
  • И това твое стихотворение блика направо от сърцето ти. А талатливото ти перо е отразило ботевския плам, родолюбивите ти чувства и прекло-нението на съвременния поет пред саможертвата на революционера и пред поетичния талант на великия българин.Поздрав и от мен!
  • Сърдечно благодаря на Жарава, Ангел, Мариан, Петя, Петя Кръстева, Красимир, Виктор, Недялка, Плами, Росица, Валентина, Магдалена - за вниманието към моето скромно творение. Бъдете все така жизнераостни и вдъхновени!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...