2.06.2010 г., 15:41

В деня на Ботев

1K 0 15

В ДЕНЯ НА БОТЕВ

Ще пее Балканът хайдушката песен

и сабя ще свива бунтовен венец,

и буря гръмовна от свода небесен

ще сипе безмилостен дъжд от свинец!

Блести като мълния гордото слово!

Взривява за подвиг сърца и души!

Разпалва звездите на времето ново,

веригите робски разкъсва, руши!

Каква ли е тази божествена сила,

която те кара на смърт да вървиш,

да търсиш за роба и хляб, и закрила,

народа от гибел и гнет да спасиш?!

И блика, и пее горещото чувство,

жарава разравя, клокочи и ври,

и с дивна магия на светло изкуство

далече разпръсква пламтящи искри!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радко Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!!!
  • Подкрепям те не само като родена и израсла в Ямбол,а и защото усетих, че перото ти е уверено и наистина пишеш стйностна поезия!!!
    Познаваме ли се, аз излязох от нашия град преди седем години и дойдох в София. Не може да не сме се виждали..!
  • Написано със страст
    и тонове емоционална отдаденост...
    Поздрави!
  • И това твое стихотворение блика направо от сърцето ти. А талатливото ти перо е отразило ботевския плам, родолюбивите ти чувства и прекло-нението на съвременния поет пред саможертвата на революционера и пред поетичния талант на великия българин.Поздрав и от мен!
  • Сърдечно благодаря на Жарава, Ангел, Мариан, Петя, Петя Кръстева, Красимир, Виктор, Недялка, Плами, Росица, Валентина, Магдалена - за вниманието към моето скромно творение. Бъдете все така жизнераостни и вдъхновени!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...