В друг живот
Угарка от цигара
в пепелника хвърлена.
Седнала на дивана
гледам снимката сложена в рамка.
А на нея за другите - обикновен човек,
за мен - някой, който дойде отдалеч.
А те не знаят, не знаят,
нищо, по дяволите, не знаят
за този свят, който обитават.
И обещават ли, обещават,
нeща, които никога не ще направят.
Става твърде късно щом го осъзнаят...
Минават години.
Остаряват. Накрая си заминават...
А неизпълнените обещания остават.
*
Гледам снимката,
на която си ти.
Очите ми горят.
Така направи и ти,
не помниш ли?
Даде ми обещание,
под разцъфналата сакура.
Да се върнеш, да ме прегърнеш,
и никога да не ме пуснеш.
Знаех, че ще те загубя,
в момента, в който
пусна моята ръка.
Искаше ми се да е сън,
от който ще се събудя.
Тръгнах след теб.
Исках, така исках
да те настигна...
И тичах, тичах, тичах
(боже, колко много тичах),
но колкото повече се приближавах,
толкова повече се отдалечаваше.
Виках те,
но ти не ме чуваше.
И се спрях...
(по дяволите, защо се спрях),
когато разбрах, че не ще те видя пак.
Когато вече беше
достатъчно далече - се спря.
Обърна се и помаха ми с ръка.
Виждах те, сякаш беше
на две крачки от мен:
усмихваше се
(почувствах топлина)
в онзи ден...
Минута след това
продължи напред.
Докато накрая съвсем
изгуби се
твоят силует.
*
Даде ми дума, не помниш ли?
Ако не сега, в следващият живот
да ме откриеш,
да се върнеш,
да ме прегърнеш...
Що за лъжец си...
аз съм тук
и наивно още те чакам...
Къде си? Защо те няма?
Отговори ми...
Дай ми знак. Че ще те видя пак.
Запалена е втора цигара.
Камината гори.
Чашата с вино
още
недокосната стои.
Затварям очи.
Виждам те в съзнанието си.
Отварям ги.
Дим от спомени:
от минали векове;
питам се:
това ли е наказанието
за моето безсмъртие?
*
Има ли те в този живот,
в който съм и аз сега?
И ако да:
търсиш ли ме?
Помниш ли ме?
Помогни ми да разбера.
*
Пръстена вече е разтопен.
Не венчален, а останал
от онзи човек - спомен печален.
© Нина Чалъкова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Приятно.
-
От този свят ли си?
Прекрасна картина!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Радвам се, че ви е докоснало.
Благодаря и на теб, Ив.
Да, обещанията са нещо тленно, с времето те се изпаряват и дадената им значимост се превръща в пепел. Може би, в това време, в което сега живеем (за съжаление) те са нищо повече от някакви думи, с които се утешаваме, когато нищо друго не ни е останало. Взаимността между двама души и тяхната обич е по-важна от едно просто обещание.
Асоциацията, която правя със сакурата е по-свещена и символиката ѝ за мен е по-различна и дълбока отколкото едно дръвче, което ражда неядливи плодове.
Защото нищо не е вечно. И тя е живият пример за това.
Преди векове това се е ценяло. Дадеш ли дума, поставяш и честта си. Дори накрая да не удържиш на нея, поне остава ценен житейски урок, както каза ти.
Само можеш да гадаеш с колко векове назад е моето мислене. За добро или зло.