Sep 18, 2021, 10:57 PM

В друг живот 

  Poetry » Love, Other
429 2 3

Угарка от цигара

в пепелника хвърлена.

Седнала на дивана

гледам снимката сложена в рамка.

А на нея за другите - обикновен човек,

за мен - някой, който дойде отдалеч.

 

А те не знаят, не знаят,

нищо, по дяволите, не знаят

за този свят, който обитават.

И обещават ли, обещават,

нeща, които никога не ще направят.

Става твърде късно щом го осъзнаят...

 

Минават години.

Остаряват. Накрая си заминават...

А неизпълнените обещания остават.

 

*

 

Гледам снимката,

на която си ти.

Очите ми горят.

Така направи и ти,

не помниш ли?

 

Даде ми обещание,

под разцъфналата сакура.

Да се върнеш, да ме прегърнеш,

и никога да не ме пуснеш.

Знаех, че ще те загубя,

в момента, в който

пусна моята ръка.

Искаше ми се да е сън, 

от който ще се събудя.

 

 

Тръгнах след теб.

Исках, така исках

да те настигна...

И тичах, тичах, тичах

(боже, колко много тичах),

но колкото повече се приближавах,

толкова повече се отдалечаваше.

 

Виках те,

но ти не ме чуваше.

И се спрях...

(по дяволите, защо се спрях),

когато разбрах, че не ще те видя пак.

 

Когато вече беше

достатъчно далече - се спря.

Обърна се и помаха ми с ръка.

Виждах те, сякаш беше

на две крачки от мен:

усмихваше се

(почувствах топлина)

в онзи ден...

Минута след това

продължи напред.

Докато накрая съвсем

изгуби се

твоят силует.

 

 

*

 

Даде ми дума, не помниш ли?

Ако не сега, в следващият живот

да ме откриеш,

да се върнеш,

да ме прегърнеш...

 

 

Що за лъжец си...

аз съм тук

и наивно още те чакам...

Къде си? Защо те няма?

Отговори ми...

Дай ми знак. Че ще те видя пак.

 

Запалена е втора цигара.

Камината гори.

Чашата с вино

още

недокосната стои.

Затварям очи.

Виждам те в съзнанието си.

 

Отварям ги.

Дим от спомени:

от минали векове;

питам се:

това ли е наказанието

за моето безсмъртие?

 

*

 

Има ли те в този живот,

в който съм и аз сега? 

И ако да:

търсиш ли ме?

Помниш ли ме?

Помогни ми да разбера. 

 

*

 

Пръстена вече е разтопен.

Не венчален, а останал

от онзи човек - спомен печален.

 

 

© Нина Чалъкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, Нина, Георги за отделеното време!
    Радвам се, че ви е докоснало.

    Благодаря и на теб, Ив.
    Да, обещанията са нещо тленно, с времето те се изпаряват и дадената им значимост се превръща в пепел. Може би, в това време, в което сега живеем (за съжаление) те са нищо повече от някакви думи, с които се утешаваме, когато нищо друго не ни е останало. Взаимността между двама души и тяхната обич е по-важна от едно просто обещание.
    Асоциацията, която правя със сакурата е по-свещена и символиката ѝ за мен е по-различна и дълбока отколкото едно дръвче, което ражда неядливи плодове.
    Защото нищо не е вечно. И тя е живият пример за това.

    Преди векове това се е ценяло. Дадеш ли дума, поставяш и честта си. Дори накрая да не удържиш на нея, поне остава ценен житейски урок, както каза ти.

    Само можеш да гадаеш с колко векове назад е моето мислене. За добро или зло.
  • Приятно.
  • От този свят ли си?
    Прекрасна картина!
Random works
: ??:??