11 mar 2017, 18:56

В Душата...

463 2 4

 

В Душата...

 

/И щастието и тъгата са в нас, и избора е наш.../

 

Днес в съня си

или след него...

в първата въздишка

или пък в тази...

един лек вятър...

затича се след мен

и отвори страниците

на онази книга,

която вярвах...

съм забравила...

много отдавна...

И тогава 

в дъното на

на сърцето ми,

падна и ума ми...

прегърнати

от сълзите...

на най - тъжните

страници...

И само в първите

им няколко реда

прочетох това,

което не може

да се изтрие...

Написано е то

с онова мастило,

не просто с молив...

***

Но отново днес,

аз, миналото ми

и бъдещето...

вървят по своя

собствен път...

по нашия, 

в онази книга

на душата...

която иска...

не да забрави,

а да се

освободи...,

за да може да

се наслади

на слънцето,

луната,

лъчите и звездите....

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви...!
  • Съгласна съм с теб, Лили. И да, изборът е наш. Поздрави!
  • Много силен стих, докосващ и подбуждащ към размисъл. Поставям в Любими.
  • Да, така е. От нас зависи към кой път ще поемем.И трябва много сила ,когато те тегли към самотата, но да избереш другото.Хубав и замислящ!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...