11.03.2017 г., 18:56

В Душата...

450 2 4

 

В Душата...

 

/И щастието и тъгата са в нас, и избора е наш.../

 

Днес в съня си

или след него...

в първата въздишка

или пък в тази...

един лек вятър...

затича се след мен

и отвори страниците

на онази книга,

която вярвах...

съм забравила...

много отдавна...

И тогава 

в дъното на

на сърцето ми,

падна и ума ми...

прегърнати

от сълзите...

на най - тъжните

страници...

И само в първите

им няколко реда

прочетох това,

което не може

да се изтрие...

Написано е то

с онова мастило,

не просто с молив...

***

Но отново днес,

аз, миналото ми

и бъдещето...

вървят по своя

собствен път...

по нашия, 

в онази книга

на душата...

която иска...

не да забрави,

а да се

освободи...,

за да може да

се наслади

на слънцето,

луната,

лъчите и звездите....

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви...!
  • Съгласна съм с теб, Лили. И да, изборът е наш. Поздрави!
  • Много силен стих, докосващ и подбуждащ към размисъл. Поставям в Любими.
  • Да, така е. От нас зависи към кой път ще поемем.И трябва много сила ,когато те тегли към самотата, но да избереш другото.Хубав и замислящ!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...