Mar 11, 2017, 6:56 PM

В Душата...

451 2 4

 

В Душата...

 

/И щастието и тъгата са в нас, и избора е наш.../

 

Днес в съня си

или след него...

в първата въздишка

или пък в тази...

един лек вятър...

затича се след мен

и отвори страниците

на онази книга,

която вярвах...

съм забравила...

много отдавна...

И тогава 

в дъното на

на сърцето ми,

падна и ума ми...

прегърнати

от сълзите...

на най - тъжните

страници...

И само в първите

им няколко реда

прочетох това,

което не може

да се изтрие...

Написано е то

с онова мастило,

не просто с молив...

***

Но отново днес,

аз, миналото ми

и бъдещето...

вървят по своя

собствен път...

по нашия, 

в онази книга

на душата...

която иска...

не да забрави,

а да се

освободи...,

за да може да

се наслади

на слънцето,

луната,

лъчите и звездите....

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви...!
  • Съгласна съм с теб, Лили. И да, изборът е наш. Поздрави!
  • Много силен стих, докосващ и подбуждащ към размисъл. Поставям в Любими.
  • Да, така е. От нас зависи към кой път ще поемем.И трябва много сила ,когато те тегли към самотата, но да избереш другото.Хубав и замислящ!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...