MOJSEI (Валери Рибаров) MOJSEI (Валери Рибаров)
1 397
14 ene 2007, 12:33

В душата глъхне шепот мил

  Poesía
836 0 13

 

В душата глъхне шепот мил,

щом думите не носят жажда-

мъртъв кладенец ги е родил

и злобен хлад в тях поражда.

Защо ли с теб така мълчим,

в тишина сме оглушали-

търсим поводи да се гълчим,

а уж взаимност сме си дали?

Още пазим живата вода,

която ражда мили думи,

а нужно е да тръгнем с:”Да!”

за да спрем стенещи зулуми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Радвам се, че разкриваш този нюанс, Самодива...Отваряш страна за прочит на текста. Благодаря!
    Поздрав!
  • Samodiva (Дивна)
    Samodiva (Дивна)
    ...това с мъртвия кладенец е голямо попадение!
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Здравейте Диди, Кити и Анета!
    Безспорно правим крачка към разкриване на природата на тишината, за което вие правите ценни разсъждения.
    Поздрави!
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Важни са думите, важна е тишината,
    но най-важна за двама е чуваемоста.

    Поздрав и усмивка Валери.
  • kity (Людмила Нилсън)
    kity (Людмила Нилсън)
    За мен тишината не погубва любовта!
    Понякога тишината казва повече от многото слова
    Недоверието и прикриването я погубват

    Поздрави, Валери!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0