В душата глъхне шепот мил,
щом думите не носят жажда-
мъртъв кладенец ги е родил
и злобен хлад в тях поражда.
Защо ли с теб така мълчим,
в тишина сме оглушали-
търсим поводи да се гълчим,
а уж взаимност сме си дали?
Още пазим живата вода,
която ражда мили думи,
а нужно е да тръгнем с:”Да!”
за да спрем стенещи зулуми.
© Валери Рибаров All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
