В душата глъхне шепот мил
В душата глъхне шепот мил,
щом думите не носят жажда-
мъртъв кладенец ги е родил
и злобен хлад в тях поражда.
Защо ли с теб така мълчим,
в тишина сме оглушали-
търсим поводи да се гълчим,
а уж взаимност сме си дали?
Още пазим живата вода,
която ражда мили думи,
а нужно е да тръгнем с:”Да!”
за да спрем стенещи зулуми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
