MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
14.01.2007 г., 12:33 ч.

В душата глъхне шепот мил  

  Поезия
659 0 13

 

В душата глъхне шепот мил,

щом думите не носят жажда-

мъртъв кладенец ги е родил

и злобен хлад в тях поражда.

Защо ли с теб така мълчим,

в тишина сме оглушали-

търсим поводи да се гълчим,

а уж взаимност сме си дали?

Още пазим живата вода,

която ражда мили думи,

а нужно е да тръгнем с:”Да!”

за да спрем стенещи зулуми.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че разкриваш този нюанс, Самодива...Отваряш страна за прочит на текста. Благодаря!
    Поздрав!
  • ...това с мъртвия кладенец е голямо попадение!
  • Здравейте Диди, Кити и Анета!
    Безспорно правим крачка към разкриване на природата на тишината, за което вие правите ценни разсъждения.
    Поздрави!
  • Важни са думите, важна е тишината,
    но най-важна за двама е чуваемоста.

    Поздрав и усмивка Валери.
  • За мен тишината не погубва любовта!
    Понякога тишината казва повече от многото слова
    Недоверието и прикриването я погубват

    Поздрави, Валери!
  • Така си е, Мойсей, пише го: "благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите" притчи 16:24
  • Към Дидислава:
    Но думите могат и да лекуват.
    Поздрав!
  • Към Мария:
    Правилно разкриваш гледната ми точка, която откроява страни на тишината.
    Поздрав!
  • Може да се научиш да четеш по очите и по звука на сърцето, тогава тишината става необходимост...Думите отварят рани...
  • тишината не погубва любовта,
    тя говори и казва ни много неща
    но точно тази в този стих...
    е жадна,пресъхнала,хладна...
    защото е след любовта.
    Благодаря ти за твоето "Добре дошла!"
  • Креми,
    Явно, тук открояваш една от страните на тишината, защото тя е и сфера на любовта.
    Поздрав!
  • Здравей, Мария! Добре дошла!
    Поздрав!
  • тъжно...и истинско
Предложения
: ??:??