В душата ми е лято
Мъгла и дъжд се сливат зад стъклата
и тъжно ме заключват у дома.
А по брега на чувствата е пясъчно.
Със писък гларусен от облачна тъга
в душата ми копнежност се изсипва
за още нощи със парфюм на морски бриз,
за мокър смях по устни, ненаситно
изпиващи на екс безброй мечти.
За твойте пръсти, пламнали от нежност,
заплетени в солените коси,
за погледа ти - влюбена безбрежност
до хоризонта - в моите очи.
Сълзите ми са мидени черупки,
проскърцващи във пясъчния мрак.
И всеки взор наоколо е търсене.
А всеки слънчев лъч във мен е знак.
В небето на душата ми е синьо,
горещо е по дланите на спомена,
цветята в радостта ми се разлистват,
пък нищо, че навън пак оголяват клоните
и дните се редят - студено-мраморни,
настръхнали в хлада си на разсъмване -
въздишка носталгична днес е вятърът,
оставена от лятото на тръгване.
Но в моята душа е още лято.
Потича във кръвта ми като песен
и с плисък се разбива във стената
на вдигналата дом, навънка, есен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
