Мъгла и дъжд се сливат зад стъклата
и тъжно ме заключват у дома.
А по брега на чувствата е пясъчно.
Със писък гларусен от облачна тъга
в душата ми копнежност се изсипва
за още нощи със парфюм на морски бриз,
за мокър смях по устни, ненаситно
изпиващи на екс безброй мечти.
За твойте пръсти, пламнали от нежност,
заплетени в солените коси,
за погледа ти - влюбена безбрежност
до хоризонта - в моите очи. ...