В дълбините

Comentarios

• 

  espada (Стефко)

  Благодаря, Анастасия.

  2015-12-27T18:55:37+02:00
• 

  espada (Стефко)

  Май си прав, Боби. :D

  2015-12-26T23:00:10+02:00
• 

  sauronboab (Борислав Ангелов)

  Ако някой човек пита дали е арогантен, то той най - вероятно не е такъв. Арогантността предполага нездрава самоувереност. Колкото до това, доколко някой може да е напълно единомислен с някого - то това е невъзможно, но и ненужно. Защото дори и най - правият (като цяло) може да е грешен там, където най - неправият (също като цяло) е прав, дори и това (на неправият) да е едната му единствена правота.

  2015-12-26T22:33:32+02:00
• 

  espada (Стефко)

  Благодаря, Мисана. Относно дадения въпрос... Обичта между двама човека, възприемам като една висша форма на разбирателство. Чувствата, мисля, идват от това, да виждат красотата в сходните си черти, а и също в различаващите ги черти, но най- вече в сходния им начин на мислене. Мислят ли идентично, биха действали по идентичен начин и това би ги задържало заедно, ако не се провалят в задържането на интригата и тръпката от "боричкането", играта. Аз вярвам, че разбирам същностите на моите приятели, но не мисля, че те ме разбират напълно. Има известно разминаване в начините ни на мислене и това подбужда отчаяние в мен. Понякога се гневя по тоя повод... Може би съм твърде арогантен... Ти как мислиш, дали е възможно да съм арогантен, Боби?

  2015-12-26T22:24:24+02:00
• 

  sauronboab (Борислав Ангелов)

  Хммм... В този дух, тогава - Нека знанието за незнанието да е знайно (В противен случай цари дълбока заблуда)

  2015-12-26T22:05:35+02:00