26.12.2015 г., 20:27

В дълбините

865 1 9

Можеш ли да обичаш, след като не си обичан?
Когато хората не са хора, тогава може ли да си човечен?
Можеш ли да изтърпиш хладината, докато си гол, изобличен, в празнината,
в празнината на телата, "живите" тела около теб, които не ти излъчват топлината?
Каква е топлината, която търся? Тя ли е тази, която аз излъчвам?
Сред хората, понякога, чувствам се самотен... За приятел не съм ли аз достоен?
Мога ли да намеря единство в моментите, когато не съм сам?
Желая го. Надявам се, на този свят не съм сам...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Анастасия.
  • Май си прав, Боби. :D
  • Ако някой човек пита дали е арогантен, то той най - вероятно не е такъв. Арогантността предполага нездрава самоувереност. Колкото до това, доколко някой може да е напълно единомислен с някого - то това е невъзможно, но и ненужно. Защото дори и най - правият (като цяло) може да е грешен там, където най - неправият (също като цяло) е прав, дори и това (на неправият) да е едната му единствена правота.
  • Благодаря, Мисана. Относно дадения въпрос... Обичта между двама човека, възприемам като една висша форма на разбирателство. Чувствата, мисля, идват от това, да виждат красотата в сходните си черти, а и също в различаващите ги черти, но най- вече в сходния им начин на мислене. Мислят ли идентично, биха действали по идентичен начин и това би ги задържало заедно, ако не се провалят в задържането на интригата и тръпката от "боричкането", играта. Аз вярвам, че разбирам същностите на моите приятели, но не мисля, че те ме разбират напълно. Има известно разминаване в начините ни на мислене и това подбужда отчаяние в мен. Понякога се гневя по тоя повод... Може би съм твърде арогантен... Ти как мислиш, дали е възможно да съм арогантен, Боби?
  • Хммм... В този дух, тогава - Нека знанието за незнанието да е знайно (В противен случай цари дълбока заблуда)

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...